Родителите са обикновени хора и нямат средствата, нужни за поддържането на живота на Лина и нейното възстановяване. Най-малкото на първо време е необходимо е да се наеме квартира, защото на село е невъзможно да се извършва рехабилитация или да се провежда лечение.Ако имате възможност, подкрепете Лина и нейните родителите с финансова, юридическа или медийна помощ.
Към момента поради липса на този етап на необходимите документи (епикриза, решения и т.н.), не може да се създаде дарителска банкова сметка или номер за дарителски смс, тъй като родителите няма да имат достъп до средствата.
Средствата засега се набират по сметката на майката:
В лева
Банка: ЦКБ АД клон София запад
IBAN: BG47 CECB 9790 40C7 8976 00
BIC: CECBBGSF
Титуляр - Росица Исаева Георгиева
телефон за връзка: 0878868690
Необходимите средства ще се използват с финансова, здравна и юридическа цел.
понеделник, 25 юли 2011 г.
четвъртък, 21 юли 2011 г.
История на заболяването
На 20.05.2011 г. Лина Петкова, на 31 г., постъпва в болницата в Своге за операция от апендицит. По време на поставянето на анестезията, Лина получава тежък бронхоспазъм, съпроводен с гърч и последващо спиране на сърдечната дейност. Изпада в клинична смърт, следва реанимиране и възстановяване на сърдечната дейност. До операция така и не се стига. След 6 часа успяват да я транспортират до УМБАЛ Света Анна - София (Окръжна болница), където е интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация, но остава в състояние наподобяващо будна кома до днес. Клиничната пътека за болничен престой изтича след по-малко от месец, а след това накъде?
петък, 1 юли 2011 г.
Писмо до министър-председателят и министъра на здравеопазването на Р България
До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател
на Република България
Министерски съвет
бул."Княз Ал. Дондуков" № 1
гр. София – 1000
До
Г-н Стефан Константинов
Министър на здравеопазването
Министерство на здравеопазването
пл. "Света Неделя" № 5
гр. София – 1000
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОНСТАНТИНОВ,
Обръщат се към Вас двама отчаяни родители със зов за помощ.
Позволяваме си да отнемем от ценното Ви време, да Ви запознаем с нашия случай, и не бихме го правили, ако всичко, което се случи, не е толкова абсурдно и непроумяващо се и довело ни до това тежко и непосилно положение, в което се намираме сега.
Позволяваме си да. го опишем накратко, колкото и мъчително да е това за нас.
Живеем в гара Лакатник - Община Своге, Софийска област. Преди около месец дъщеря ни Лина Велинова Петкова получи болки в кръста и корема. Ходи на изследвания в Пирогов, във ВМА (които са представени в болницата в Своге). Заключението бе, че съмненията за апендицит отпадат.
Няколко дена след прибирането й у дома, отново, в нощта на 19 срещу 20 май, болките се повториха. Заведохме я сутринта на 20 май в болницата в гр.Своге, където ни е района. Прие я д-р Тодорова. Заключението й бе - апендицит, необходима е операция. И оттук започна трагедията ни.
Слагат й упойката (анестезиолог д-р Аламуров) - това бе към 11:20ч. на 20.05.2011г. Зачакахме. В 11:55ч. бързайки е операционната влезе д-р Йотов, явно по спешност. Настъпи силно притеснение в нас. Никой не ни дава никакво сведение. Мина час, минаха два, минаха три - детето не го извеждат от операционната. Чак на четвъртия час (около 15:30 часа) излязоха група лекари (д-р Тодорова, д-р Йотов и още една лекарка). Уведомиха, ни, че са настъпили усложнения при упойката, получила е задушаване, спазми и гърчове, нещата са станали критични, с опасност за живота.
Останахме като ударени от гръм. Та може ли детето да влезе на крака и от един апендицит да се стигне до това положение. Оказа се, че операция въобще не са правили (Слава Богу), а е поставена само упойка. Агонията продължи. Казаха, че е необходимо по спешност да се транспортира до София. В един момент не издържахме и влязохме вътре. Детето ни се опита да ни обясни нещо (устните й бяха разкървавени), но явно езика й бе подут, задушаваше се, получаваше гърчове, губеше съзнание. Настояхме да действат незабавно, да викат други лекари, да я транспортират веднага в София. За наш ужас детето ни умираше, а се оказа, че нямат и линейка в болницата (в Своге). Затьрсиха такава в Годеч. Линейката пристигна от там чак в 16:30ч. Спешното и незабавно извозване от Своге до Окръжна болница в София се проточи с часове (от към 11:30 до към 17:30). Това се оказа фатално.
На път за София (линейката потегли към 16:30 часа) детето бе в безсъзнание (придружавашите лекари споделяха, че сърцето й спира), без реакции на повикване, със спазми и гърчове, изпадна в кома, която продължава и до днес - вече 24 дена, без никаква обнадежденост за добър изход. Притиснаха ни страшни предчувствия. Започнахме вътрешно да се обвиняваме защо сме я закарали в Свогенската болница. Но къде да я закараме, нали тя беше обходила Софийските болници (Пирогов, ВМА, ИСУЛ), а и нали Своге ни е района.
Линейката пристигна в бившата Окръжна болница в София (сега Университетска болница „Св.Анна") към 17:30 часа. С приемането й в Клиниката по Анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ-1), ни информираха, че положението е критично и не дават гаранция за оцеляването на детето ни. Останахме като зашеметени. Питахме се и продължаваме да се питаме - как така се случи и кое доведе нещата до положение - от опита за една операция за апендицит (която не бе извършена - пак казваме Слава Богу, защото допълнителните изследвания потвърдиха заключенията в Пирогов и ВМА - че такъв няма) се стигна до това положение. Лекарите от Окръжна болница-Coфия, казват че правят всичко възможно за детето ни, без да коментират какво стана в болницата в Своге - защо стана така. Д-р Димитров, изпълнителен .директор на болницата, се отзова на настояването ни да бъде извикан републикански консулт - извикана бе проф. д-р Стаменова от СБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум”. След прегледа тя ни информира (без да коментира какво е станало в Своге), че детето е докарано в София с разширени зеници (т.е. почти мъртво) и че след упойката детето ни е получило бронхоспазъм (дали от предозиране, дали от невземане на тест за алергии), мозъка много време е останал без кислород (каза че 7 минути са достатъчни да загине). Какво е останало жизнено от мозъка не се знае, а оттук въобще дали ще излезе от кома и дали ще стане контактна - това времето ще покаже при условие, че издържат сърцето, бъбреците и другите жизнено-важни органи.
Уважаеми Г-н Борисов,
Уважаеми Г-н Константинов,
Обръщаме се към Вас със зов за помощ, детето ни е на 30 години - вишист, доктор инженер. Ние сме обикновени хора и всичко, което имахме до сега, го давахме за изграждането на детето, за образованието му, да стане достойна за себе си и за държавата ни.
Започна работа (в Агенцията по околната среда и водите), очаквахме да се омъжи, да гледаме внуците си, а от опит за една операция (която се оказа, че може би е ненужна) - убиха детето ни, убиха надеждите ни, убиха живота ни. Защото, ако детето ни не се съвземе, за нас живот няма.
Затова Ви молим нека преди всичко бъдат предприети всички възможни мерки -дори лечение в чужбина, ако това се налага, за да бъде спасено детето ни. Нека бъде проверено какво стана и се случи в болницата в Своге - та детето ни от опит за операция на апендицит, стигна до кома с непредвидим изход. И лекарите в София да са безсилни, и да ни казват, че състоянието е такова, че следва да очакваме най-лошото.
Когато Вие Уважаеми г-н Борисов поставихте въпроса за реформа в здравеопазването, че има много пробойни и че лекарите не са на мястото си (не всички лекари), от съсловието се надигна вълна от негодувание. А пред кого да негодуваме ние, които сме потърпевши от безхаберието и арогантността на такива лекари (каквито се оказват в Своге), които погубват децата ни за един апендицит.
В нас остават много съмнения - защо се пристъпи към операция на детето ни от апендицит, без да се направят допълнителни изследвания за доказването му (може би да се прибере някой грешен лев от НЗОК по съответната клинична пътека) - сдед като изследванията в София (а и сега в Окръжна болница) потвърждават, че такъв няма. Питаме се и защо детето получи спазми и задушаване - на ръцете му нямаше при изпращането му от Своге за София задължителните резки за изследване за алергия. Казват, че анестезиологьт (д-р Аламуров) е уволнен от София - Окръжна болница (интересно защо) и е отишъл в болницата в Своге, който пие, ходи пиян н на работа (виждали сме го в това състояние и самите ние - видимо ни се видя пил и в нещастния ден с детето ни).
Казаха ни че упойката е приготвяла някаква медицинска сестра - новоназначена, все още обучаваща се. Ние смятаме, че всички тези неща допринесоха, детето ни да е в това състояние.
Молим Уважаеми Г-н Министър-председател и Вас Уважаеми Г-н Министър за намесата Ви. Във Вас остава последната ни надежда детето ни да бъде спасено.
Смятаме по случая да се обърнем и към прокуратурата.
С Уважение,
Молители:
Росица и Велин Георгиеви
- родители на пострадалото дете
Адрес: Гара Лакатник, ул."Васил Левски" №32
Община Своге, Софийска област .
Телефон: Росица Исаева Георгиева 0878 868 690
0887 585 277
Велин Петков Георгиев: 0889 209 668
София
14.06.2011 год.
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател
на Република България
Министерски съвет
бул."Княз Ал. Дондуков" № 1
гр. София – 1000
До
Г-н Стефан Константинов
Министър на здравеопазването
Министерство на здравеопазването
пл. "Света Неделя" № 5
гр. София – 1000
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОНСТАНТИНОВ,
Обръщат се към Вас двама отчаяни родители със зов за помощ.
Позволяваме си да отнемем от ценното Ви време, да Ви запознаем с нашия случай, и не бихме го правили, ако всичко, което се случи, не е толкова абсурдно и непроумяващо се и довело ни до това тежко и непосилно положение, в което се намираме сега.
Позволяваме си да. го опишем накратко, колкото и мъчително да е това за нас.
Живеем в гара Лакатник - Община Своге, Софийска област. Преди около месец дъщеря ни Лина Велинова Петкова получи болки в кръста и корема. Ходи на изследвания в Пирогов, във ВМА (които са представени в болницата в Своге). Заключението бе, че съмненията за апендицит отпадат.
Няколко дена след прибирането й у дома, отново, в нощта на 19 срещу 20 май, болките се повториха. Заведохме я сутринта на 20 май в болницата в гр.Своге, където ни е района. Прие я д-р Тодорова. Заключението й бе - апендицит, необходима е операция. И оттук започна трагедията ни.
Слагат й упойката (анестезиолог д-р Аламуров) - това бе към 11:20ч. на 20.05.2011г. Зачакахме. В 11:55ч. бързайки е операционната влезе д-р Йотов, явно по спешност. Настъпи силно притеснение в нас. Никой не ни дава никакво сведение. Мина час, минаха два, минаха три - детето не го извеждат от операционната. Чак на четвъртия час (около 15:30 часа) излязоха група лекари (д-р Тодорова, д-р Йотов и още една лекарка). Уведомиха, ни, че са настъпили усложнения при упойката, получила е задушаване, спазми и гърчове, нещата са станали критични, с опасност за живота.
Останахме като ударени от гръм. Та може ли детето да влезе на крака и от един апендицит да се стигне до това положение. Оказа се, че операция въобще не са правили (Слава Богу), а е поставена само упойка. Агонията продължи. Казаха, че е необходимо по спешност да се транспортира до София. В един момент не издържахме и влязохме вътре. Детето ни се опита да ни обясни нещо (устните й бяха разкървавени), но явно езика й бе подут, задушаваше се, получаваше гърчове, губеше съзнание. Настояхме да действат незабавно, да викат други лекари, да я транспортират веднага в София. За наш ужас детето ни умираше, а се оказа, че нямат и линейка в болницата (в Своге). Затьрсиха такава в Годеч. Линейката пристигна от там чак в 16:30ч. Спешното и незабавно извозване от Своге до Окръжна болница в София се проточи с часове (от към 11:30 до към 17:30). Това се оказа фатално.
На път за София (линейката потегли към 16:30 часа) детето бе в безсъзнание (придружавашите лекари споделяха, че сърцето й спира), без реакции на повикване, със спазми и гърчове, изпадна в кома, която продължава и до днес - вече 24 дена, без никаква обнадежденост за добър изход. Притиснаха ни страшни предчувствия. Започнахме вътрешно да се обвиняваме защо сме я закарали в Свогенската болница. Но къде да я закараме, нали тя беше обходила Софийските болници (Пирогов, ВМА, ИСУЛ), а и нали Своге ни е района.
Линейката пристигна в бившата Окръжна болница в София (сега Университетска болница „Св.Анна") към 17:30 часа. С приемането й в Клиниката по Анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ-1), ни информираха, че положението е критично и не дават гаранция за оцеляването на детето ни. Останахме като зашеметени. Питахме се и продължаваме да се питаме - как така се случи и кое доведе нещата до положение - от опита за една операция за апендицит (която не бе извършена - пак казваме Слава Богу, защото допълнителните изследвания потвърдиха заключенията в Пирогов и ВМА - че такъв няма) се стигна до това положение. Лекарите от Окръжна болница-Coфия, казват че правят всичко възможно за детето ни, без да коментират какво стана в болницата в Своге - защо стана така. Д-р Димитров, изпълнителен .директор на болницата, се отзова на настояването ни да бъде извикан републикански консулт - извикана бе проф. д-р Стаменова от СБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум”. След прегледа тя ни информира (без да коментира какво е станало в Своге), че детето е докарано в София с разширени зеници (т.е. почти мъртво) и че след упойката детето ни е получило бронхоспазъм (дали от предозиране, дали от невземане на тест за алергии), мозъка много време е останал без кислород (каза че 7 минути са достатъчни да загине). Какво е останало жизнено от мозъка не се знае, а оттук въобще дали ще излезе от кома и дали ще стане контактна - това времето ще покаже при условие, че издържат сърцето, бъбреците и другите жизнено-важни органи.
Уважаеми Г-н Борисов,
Уважаеми Г-н Константинов,
Обръщаме се към Вас със зов за помощ, детето ни е на 30 години - вишист, доктор инженер. Ние сме обикновени хора и всичко, което имахме до сега, го давахме за изграждането на детето, за образованието му, да стане достойна за себе си и за държавата ни.
Започна работа (в Агенцията по околната среда и водите), очаквахме да се омъжи, да гледаме внуците си, а от опит за една операция (която се оказа, че може би е ненужна) - убиха детето ни, убиха надеждите ни, убиха живота ни. Защото, ако детето ни не се съвземе, за нас живот няма.
Затова Ви молим нека преди всичко бъдат предприети всички възможни мерки -дори лечение в чужбина, ако това се налага, за да бъде спасено детето ни. Нека бъде проверено какво стана и се случи в болницата в Своге - та детето ни от опит за операция на апендицит, стигна до кома с непредвидим изход. И лекарите в София да са безсилни, и да ни казват, че състоянието е такова, че следва да очакваме най-лошото.
Когато Вие Уважаеми г-н Борисов поставихте въпроса за реформа в здравеопазването, че има много пробойни и че лекарите не са на мястото си (не всички лекари), от съсловието се надигна вълна от негодувание. А пред кого да негодуваме ние, които сме потърпевши от безхаберието и арогантността на такива лекари (каквито се оказват в Своге), които погубват децата ни за един апендицит.
В нас остават много съмнения - защо се пристъпи към операция на детето ни от апендицит, без да се направят допълнителни изследвания за доказването му (може би да се прибере някой грешен лев от НЗОК по съответната клинична пътека) - сдед като изследванията в София (а и сега в Окръжна болница) потвърждават, че такъв няма. Питаме се и защо детето получи спазми и задушаване - на ръцете му нямаше при изпращането му от Своге за София задължителните резки за изследване за алергия. Казват, че анестезиологьт (д-р Аламуров) е уволнен от София - Окръжна болница (интересно защо) и е отишъл в болницата в Своге, който пие, ходи пиян н на работа (виждали сме го в това състояние и самите ние - видимо ни се видя пил и в нещастния ден с детето ни).
Казаха ни че упойката е приготвяла някаква медицинска сестра - новоназначена, все още обучаваща се. Ние смятаме, че всички тези неща допринесоха, детето ни да е в това състояние.
Молим Уважаеми Г-н Министър-председател и Вас Уважаеми Г-н Министър за намесата Ви. Във Вас остава последната ни надежда детето ни да бъде спасено.
Смятаме по случая да се обърнем и към прокуратурата.
С Уважение,
Молители:
Росица и Велин Георгиеви
- родители на пострадалото дете
Адрес: Гара Лакатник, ул."Васил Левски" №32
Община Своге, Софийска област .
Телефон: Росица Исаева Георгиева 0878 868 690
0887 585 277
Велин Петков Георгиев: 0889 209 668
София
14.06.2011 год.
Абонамент за:
Публикации (Atom)